SAVEHERBG

„Виж какво ти казвам!“- как да разпознаем насилието зад заключената врата на дома

Противно на допусканията на повечето хора, най-често децата стават жертви на насилие в семейната им среда и в голяма степен извършителите на насилието са родителите или хора, близки до детето, които имат редовен и неограничен достъп до него. Когато малки деца попаднат в застрашаваща и несигурна обстановка, те автоматично се обръщат за утеха и подкрепа към възрастния, който им е най-близък. Но когато заплахата идва от този, от когото са напълно зависими, те бързо се научават да подчиняват емоциите си на неговите нужди и да пренебрегват своите. Това е стратегия за оцеляване, която
определя модела им на отношение към другите. За съжаление, по този начин децата разбират от много рано, че не винаги е безопасно да казват какво искат, научават се да избягват конфликти и да се приспособяват. Подготвени са, че не могат да се доверяват на възрастните, известно им е, че не могат да имат очаквания. Затова и много трудно децата споделят за преживяването си на насилие в семейството, те просто не очакват , че някой може да им помогне. От друга страна изпитват срам, а до голяма степен искат и да предпазят родителите си, защото се чувстват свързани с тях и ги обичат и не искат да ги предадат. По този начин , мълчейки, „избират“ да платят цената за това, понасяйки насилието върху себе си. Витае също така едно стигматизиращо схващане за насилието над деца и то е че това е проблем на бедните семейства и маргинализираните групи в обществото. Поради тези причини представители на обществото, които не се причисляват към тази група, не го възприемат като техен собствен проблем и следователно няма достатъчно голяма чувствителност и не разпознават сигналите, които свидетелстват за това. Но фактите опровергават това схващане и ясно показват, че насилието съществува сред всеки един етнос, социална и религиозна група в страната, независимо от образователния статус и финансовото състояние на семейството.
Все още, надявам се, има хора, които не са се сблъсквали лице в лице с насилието и трудно биха разпознали симптоми в поведението или вида на жертвите. Затова сега ще изведа някои от тях. Нека започнем с външните белези. Това могат да бъдат всякакъв вид наранявания или синини, за които няма обяснение или те са несъответстващи с вида на нараняването, възрастта на детето и неговото състояние – особено ако са с формата на предмети, като колан, пръчка или изгаряния от цигара. Ако изглежда прекалено занемарено или е облечено неподходящо за възрастта си и сезона. Друг вид сигнал, че детето може да е жертва на насилие е промяна в поведението: то може да изглежда уплашено или тревожно, без видима причина, или пък видът и поведението му са нехарактерни за самото него, като например изглежда депресирано или агресивно (а до скоро е било весело и дружелюбно). Децата, които виждат и преживяват агресия в много ранна възраст, могат да развият враждебно или тревожно поведение. Агресията става предпочитаната им стратегия за справяне и защита. Те се научават, че трудностите в общуването се решават чрез заплахи и насилие. Може да се върне към поведение, което вече е надраснало или не е характерно за неговата възраст или се наблюдава поява на различни тикове. При деца жертва на насилие често се вижда страх да се приберат в къщи, може да изглеждат притеснени да си тръгнат от училище, или да отидат някъде с различни възрастни хора (включително, но не само – извършител на насилие срещу тях). Промяната в съня на детето също може да бъде асоциирано със симптом на насилие. Децата жертви на насилие биха могли да споделят, че имат кошмари, затруднения и страх да заспят. Също така да изглеждат необичайно изморени и да заспиват в училище. Следствие на това пък се наблюдава загуба на концентрация и интерес към училището. Някои деца жертви на насилие често отсъстват от училище поради факта, че по тях има видими следи от насилие, които родителите/причинителите се опитват да прикрият. Характерно за децата в тийнейджърска възраст, които са жертви на насилие, е рисковото поведение, което може да варира от употребата на наркотици и алкохол до носенето на оръжие. Сексуално поведение, което не е в унисон с възрастта на детето или хаотично и безразборно сексуално поведение, също може да бъде следствие от насилие. Деца, които са жертва на сексуално насилие, биха могли да проявяват ранна сексуализация (прекомерно бързо сексуално съзряване), имитация на сексуални актове или да използват твърде подробен сексуален език, нехарактерен за тяхната възраст и когнитивно развитие.
Тези симптоми не бива да бъдат абсолютизирани и винаги трябва да бъдат разглеждани в контекста на конкретното дете и ситуация и да са като сигнал за възрастните, към кое да бъдат чувствителни.
Децата жертва на домашно насилие се чувстват много застрашени в собствения си дом и чакат с нетърпение да го напуснат. Училището играе изключително важна роля във всекидневието на децата. Затова е важно, там да могат да се чувстват разбрани и подкрепени от своите учители и съученици. Тормозът и насилието във всякаква форма са болезнени преживявания и неизбежно влияят на цялостното развитие на младите хора От това, доколко децата успеят да се справят с тези проблеми, зависи как ще общуват с другите хора в бъдеще, как ще се изградят като личности, дали ще се чувстват добре или ще остане болезнен спомен у тях, който винаги ще се отразява на самочувствието им,на взаимоотношенията, поведението и емоциите им. А дали това ще стане до голяма степен зависи от нас ,като част от едно общество, нали?

Валентина Димитрова