SAVEHERBG

Кога се прекъсва порочния кръг на насилието?

Кога се прекъсва порочния кръг на насилието?

Всяка жена, попаднала в отношения с насилие се надява, че той ще се промени и могат да започнат всичко отначало, най-вече заради децата. Истината е, че за да се спре насилието, от терапевтична гледна точка, промяната в отношението трябва да дойде от жената, а не от насилника. Да, но как?

Нека разгледаме какво представлява цикълът на насилие:

Фаза на „медения месец“ или разкаянието- Как може да се извинява един насилник, знае само жената, попаднала в такива отношения. Сълзите в очите му молещи за прошка, обещанията, че ще се промени и никога повече няма да ѝ посяга. Затрупва я с подаръци, цветя, пада на колене в уверение на това, че без нея той е нищо и няма да се справи. Поставяйки себе си в тази позиция на безпомощност, автоматично жената заема ролята на „спасител“. Усещането, че никой друг не го разбира и че само тя може да му помогне я кара да се чувства важна, ценна и значима. Тази част от фазата прави така че връзката им да изглежда изключителна. „ Другите няма да ме разберат“, най-често си мисли тя и сигурно е права.

Фаза на натрупване на напрежение: Малко след фазата на „медения месец“, все повече започва да се наблюдава промяна в настроението на насилника, критиките към жената и опитите за изолацията ѝ. Постепенно позициите между двамата започват да се изравняват отново и тя да си задава въпросите „какво направих“ , „къде сбърках“. Тя се опитва да го успокои, започва да го обгрижва все повече. Оттегля се от семейството си и приятелите, кара децата да бъдат кротки, за да не „ядосват тати“. Започва да се съгласява с всичко и да внимава какво говори или прави. Но не след дълго следва

Фаза на избухване: Насилникът започва да използва физическo, вербално , сексуално насилие върху жената и/или децата. Тя се опитва да защити себе си и тях, обажда се в полицията или се свързва с организации, които могат да ѝ окажат подкрепа. Понякога отвръща на насилието, дори си тръгва. Но следващата фаза, която следва, ако си тръгне или ако заплаши да го направи е Фаза на „медения месец“ или разкаянието, която много бързо връща жената там откъдето са тръгнали и всичко се завърта в един непрестанен цикъл.

Личността, изпаднала под влияние на своя партньор, не е господар на своите мисли, тя буквано е завладяна от неговата психика и не притежава собствено умствено пространство. Тя е като парализирана, никаква промяна не може да дойде спонтанно, отвътре, това е един от малкото случаи, в които е нужна промяната да дойде отвън, за да се сложи край на влиянието. Това е целта на психотерапевтичното лечение. Често на жените се говори така: „Ти трябва да разбереш, че това не е нормално и това е недопустимо, което се случва!“ Разбира се, че е наясно, че се намира в неприемливо положение, но сама не може да се справи с него!

Процесът на прекъсване на кръга на насилие е продължителен, отговорен и никак не е лесен. Той включва, условно някои основни елемента на работа ( разбира се има специфики във всеки конкретния случай) :

  • Премахване на чувството за вина – често жените, били във връзка на насилие поемат цялата вина за провала на семейството.
  • Засилване на авторството върху живота – след раздялата жертвите осъзнават, че са били оскърбявани и манипулирани, и в резултат на изгубените илюзии изпадат в тревожно-депресивно състояние. Те се чувстват излишни и изпитват чувство на празнота. Това състояние често е причина жените да се върнат при своя насилник, който, както видяхте по-горе във фазата на „медения месец“ им „дава“ усещане за значимост.
  • Да се научат да поставят граници– да се научи да не приема положение, което не ѝ харесва, за да може да се измъкне от объркването и да брани своето лично пространство от външни намеси
  • Анализ на собственото минало– когато жената е започнала да поставя граници, може да се започне обсъждане на периоди от биографията ѝ, които са я направили уязвима, и да се изяснят пролуките, в които се е настанил другият, за да се избегне вероятността да попадне отново в подобни отношения
  • Борба срещу зависимостта– Във връзка на насилие се установява отношение на зависимост, следователно трябва да се има предвид и състоянието на „абстиненция“ при тях.

Държани в състояние на психологическа зависимост, малтретирани, жените продължават да вярват, че единствено тези мъже са в състояние да ги защитят от заобикалящия ги свят. Перспективата да се окажат без средства и без защита е по-страшна за тях от самото насилие. Каквото и терапевтично лечение да се приложи, жената сама трябва да вземе решението дали да напусне агресивния си партньор, или не. Логично е те да проявят съмнение и да се запитат: „Кое е по-лошо, да живея с него или да живея сама в пълна несигурност?“ Едно тръгване от насилника, почти никога не става внезапно, то зрее продължително време. Затова прекъсването на връзката се осъществява обикновено на няколко етапа: жените напускат агресивните си партньори за първи път, после се връщат при тях. Това действие може да се повтори няколко пъти, преди окончателното скъсване. Самият факт, че напускат за известно време дома си, им позволява да пробват да живеят без партньор; всеки път, когато се оказват сами, те придобиват все повече доверие в себе си и повече самостоятелност. Укротяват страховете си и си дават сметка че могат да се справят и без тях. Тези опити за напускане на мъжа и завръщания обаче, се приемат зле от близките и околните, които не ги разбират и чрез своята негативна преценка могат да предизвикат чувство за безсилие и претърпян провал. („Жени под влияние“ М.Ф.Иригоайен)

 

Всъщност освобождаването от влиянието на агресивен партньор  е бавен процес и често изглежда, че жертвите не знаят какво искат, но истината е че напускането на дома и последващото завръщане, не са поредица от провали, а етапи, които позволяват на жените да пробват способността си да живеят сами! Когато в тези етапи те разполагат с достатъчно подкрепяща среда и ресурси, шансовете да успеят да се измъкнат от кръга на насилието значително се увеличават!

 

Автор : Валентина Димитрова