SAVEHERBG

SOS SAVEHER – План за спешно действие

1. Помощ за успешно справяне и бърза реакция пред институциите

В първия момент шока и емоциите често замъгляват реалните преценки и в много случаи жертвите трудно се ориентират към кой да се обърнат първо, коя институция за какво точно е отговорна, в какъв срок и как правилно да се попълнят всички съпътстващи бланки, формуляри, документи. За целта ще предоставим всички нужни бланки с указания за попълване, кой документ къде и в какъв срок трябва да се занесе и важните стъпки в този процес. Тук е важна и първата юридическа консултация, която трябва да бъде навременна и по възможност безплатна.

2. Психологическа подкрепа

Първоначален спешен разговор с терапевт, изцяло насочен към възвръщане психическото равновесие на жертвата. Тази част ще бъде разработена като терапия с класически и алтернативни методи с фокус върху стабилизирането на емоционалния свят на жените. По наши наблюдения много пъти този етап бива пренебрегван или прескачан, тъй като е невидимата част от проблема, но далеч не е по-маловажна. Много пъти неглижирането на психологическите модели води до следващи връзки с нови партньори насилници или връщане обратно при настоящия насилник.Чрез субективен подход и използвайки различни методи, целим осъзнаването на реалната ситуация и връщането към стабилно състояние

3. Финансов план

Повечето жени, жертви на насилие са преминали през дългогодишна икономическа зависимост. Заедно със страха от оцеляване, страха от справяне със собствения си живот и с проблемите от ежедневието е базов и много жени изпитват огромен стрес пред очакващите ги затруднения по покриване на разходите за тях и децата им. Тук планираме изготвянето на финансов разчет, при който можем спокойно и трезво да обсъдим всяка ситуация по отделно. Това би могло да бъде и план за личностно развитие, ориентиране в пазара на труда, помощ при писане на CV. Дейности на пръв поглед елементарни за всеки човек, но изискващи изключителни усилия, когато години наред си губил вярата в себе си и собствената си личност.


Не на насилиено!

– Ти си боклук, ти си женски боклук! От теб нищо не става! Ти си нищо! Чуваш ли – едно голямо нищо!!! – Мъжът крещеше като обезумял срещу жената, а тя се беше свила на кълбо, хванала главата си с ръца. Цялата трепереше от страх, от болка, от срам, от гняв…

Част от нея сякаш се беше загубила и чуваше виковете на злодея като от далечен филм. Този грозен човек, с разкривено от омраза лице, не беше ли момчето с красивата усмивка, в което тя се влюби?… Имаха мечти, толкова много мечти,… а сякаш една по една бяха окапали като изгнили есенни листа. Първо беше малко шамарче, после плесница, юмрук, ритник… градацията в разнообразието на ударите ескалираше бързо. Първите пъти имаше извинения, нещо като вина, но после той свикна. Свикна с нейното примирение, с нейното съгласие, с това че е само една жена… А тя всеки път прощаваше. Не знаеше защо го прави, може би част от нея още го обичаше, друга част се срамуваше от хората, от семейството си. А и какво щяха да кажат другите, как щеше да се справи сама?…. Минаваха дни, месеци, години… Тя стъпваше на пръсти само, за да не събуди звяра. Докато звярът спеше, той не беше толкова лош, даже понякога се смееха, говореха си и пак бяха момичето и момчето с влюбените погледи… Но звярът си беше там. Беше заграбил сърцето ѝ, живота ѝ и се разпореждаше с тях сякаш му принадлежаха. А тя не смееше да се изправи. Само тихи сълзи всеки път рисуваха образа на отчаянието върху лицето ѝ и дълбаеха пътеките на времето.

Любовта ѝ малко, по-малко изчезна. Толкова беше свикнала с болката и униженията, че в един момент тя дори стана безразлична. Затвори се дълбоко в себе си. Хората около нея виждаха синините, но извръщаха смутени погледи и си казваха „Не е наша работа“, майка ѝ повтаряше: „Трябва да пазиш семейството“, приятелите ѝ… тя нямаше приятели, все пак звярът беше забранил….

Един ден обаче нещо се промени. Тя усети малък живот, който се беше свил под сърцето ѝ. Друго сърце тупкаше заедно с нейното в един ритъм. Човек! Там имаше малък човек! Сила изпълни душата ѝ, една непозната енергия завладя тялото ѝ. Сега злодеят ѝ се виждаше като малка грозна хлебарка, която размахва дребните си криви крачета и се опитва да се качи на парче торта. Тя започна да се усмихва все по-често, но никой не разбираше защо. Пазеше тайната си като молитва.

Една сутрин, малко след като той излезе, събра дрехи, взе всичките си спестени пари и си тръгна. Тръгна си завинаги, защото искаше да живее, защото искаше детето ѝ да има нормален живот, защото знаеше, че ще се справи, защото страхът беше изчезнал. Тя се беше преродила и нямаше да се върне назад. А ако звярът някога посмееше да се изправи срещу нея, щеше да срещне друг човек, защото тя вече беше друг човек. И щеше да хапе, да рита, да драска, да крещи и да се отбранява до кръв…

Помогнаха ѝ добри жени, които бяха имали нейната съдба. Те ѝ показаха, че има живот след смъртта. А смъртта беше на старото ѝ АЗ. Новото щеше да живее щастливо!

Анна Палазова